Телесно-емоционалното освобождаване (ТЕО) е сравнително ново терапевтично направление, явяващо се свързващото звено между телесната и психо-емоционалната терапия. 

В ОСТЕОПАТИЯта, ТЕО е подход, който изследва връзката между емоционалните преживявания, психическия стрес и физическите проявления в тялото. 

Ако емоционалното тяло е хроника на чувствата и усещанията, то може да го наречем “хранилище на миналото”.

Ето малко любопитни факти: Концепцията за емоционалната болка, която води до мускулни напрежения,  блокажи и заболявания, е била позната още на древните гърци. Парацелз, бащата на медицината, отгледан и обучен от мъдри старици, пише по тази тема още преди 2000 години. Хилдегард от Бинген също включва тази концепция в своя труд за лечителското изкуство отпреди 800 години. Съвременната медицината отдавна се е изолирала от “женските знания” за това лечение, но то е живо. 

Медиумът Едгар Кейси, известен със своите лечения от разстояние на хиляди километри чрез “бабини лекове”, подходящо хранене и природолечение, също говори за връзката на емоциите и болестта. Той признава фактори като стреса, кармата и нагласата, които остават чужди на официалната медицина по онова време. Кейси казва:

«Гневът поражда главоболие и диспепсия, депресията води до отпадналост, емоционалните вълнения предизвикват астматични заболявания и т.н... Никой не може да мрази [болния] съседа си и да няма стомашни или чернодробни смутения и никой не може да ревнува и да се ядосва, без да си навлече болест на храносмилането или сърцето.»

Повечето хора са били “потърпевши” на т.нар. забрани в детството: “не плачи, само бебетата плачат”, “трябва да сдържаш емоциите си”, “бъди силен” и тн. 

На детето в нас е било забранено да чувства, да изразява, и дори да говори за емоционални преживявания. В следствие на което, възрастният се изправя пред предизвикателството да чувства или да се въздържа! Но всички чувства и емоции, които не се преживяват остават следи в тялото под формата на емоционално-мускулни блокажи.

Емоциите като енергия мобилизират тялото за физическа реакция, но бивайки задържани, техния импулс остава вътре в  него. Блокажи, хронична умора, отсъствие на жизнена енергия винаги са в резултат на подтиснати чувства, а с тях се появяват и психосоматичните заболявания.

Освен споменатите “забрани”, следствие на вътрешен конфликт на личността, причини за психосоматични реакции могат да бъдат и травматични преживявания в миналото(като асфикция при раждане, заболявания в детството); идентификация с друг човек(в повечето случаи с някой от предците) и т.нар. скрити ползи (условна изгода) – несъзнателно или не проявата на симптоми носи полза – внимание, почивка и др.  

Ако приемем, че болестта е езикът на тялото, чрез който то “говори”, то болестта може да я разглеждаме като защитен механизъм – отговор на тялото на неразрешени емоционални конфликти. А симптомите и заболяванията като резултат на опита на тялото да се защити от завладяващи емоции или преживявания, които не са били адекватно обработени или изразени. 

В частност Телесно-емоционалното освобождаване (ТЕО) в контекста на ОСТЕОПАТИЯта с нейния телесно-ориентиран подход, разглежда човека като цялостна единна система, в която тялото, умът и емоциите са неразривно свързани.  

Според остеопатичната философия, тази концепция е основана на разбирането, че емоционалните травми, преживявания и стрес,  могат да се “запечатат” и съхраняват дълго в тъканите на тялото, особено във фасцията, мускулите и органите, което предизвиква физически дискомфорт, напрежение, дисфункции, хронични болки и ограничения в подвижността.

Ето защо все повече остеопати насочват вниманието си към проблема с „емоционалния“ компонент на телесната дисфункция и подобна корекция е още по-актуална.

Пионер в тази област е американският остеопат Джон Ъпледжър, който дава и името Somato Emotional Release. 

Основни принципи на ТЕО в остеопатията

Ролята на остеопата е да използва нежни мануални техники, разтягане или натиск, за да идентифицира и стимулира освобождаване на зоните на напрежение или блокаж. Като в повечето случаи процесът на работа включва и т.нар. терапевтично освобождаване – стимулиране на съзнателна връзка на пациента с неговото тяло, което провокира от своя страна емоционални реакции като плач, смях или усещане за облекчение, за да донесе емоционално освобождаване. 

„ОСТЕОПАТИЯта е изкуството да разбираш човека, а не само неговото заболяване.“ — Андрю Тейлър Стил, основател на ОСТЕОПАТИЯта 

Методи на телесно-емоционално освобождаване:

1.​чрез Краниосакрална терапия: нежни техники за работа с черепа, гръбначния стълб и кръстната кост, чрез които се стимулира релаксацията и се освобождава напрежението в дълбоките слоеве на тялото. По време на терапията пациентът може да преживее емоционални освобождавания.

2.​чрез Висцерална остеопатия: работата с вътрешни органи е насочена към освобождаване на напрежението и подобряване на подвижността на органите. Емоционалният стрес често се „складира“ в коремната област (например напрежение в диафрагмата или червата).

3.​Миофасциално освобождаване: работа върху мускули и фасции за освобождаване на напрежение, което води до усещане за лекота и емоционално облекчение.

*примери за телесното проявление на някои основни емоции:
– Страх – област на проявление – мускули, диафрагми, бъбречна фасция и надбъбречните жлези;
– Безпокойство – стомах и дванадесетопръстник;
– Гняв. Ярост. Решителност и нерешителност – жлъчен мехур, гръдно-коремната диафрагма; Раменно-лопаточна периартроза при потискане на гнева;
– борба и предизвикателства – хипертония и хронична болка в кръста.
– Депресия – щитовидна жлеза.;
– Нещастие и обезсърчение – увреждат черния дроб;
– Предателство – перикард и неговата роля в емоционалния живот на човек;
– Недоволство, разочарование. Тъга – тънки черва;
– Чувство за вина – дебелото черво;
– Мъка и меланхолия – бели дробове;
– Потискане на речевите прояви на емоциите – Дисфункция на темпо-мандибуларната става; лицеви мускули, мимика като огледало на емоционалния живот на човека;
– Реверсия и рентно поведение – болестта като изгода за болния;
– Вътре-маточни емоционални поражения – детски страхове;
– Емоционални причини за сексуални разстройства и заболявания на гениталните органи, Аноргазмия, импотентност, ранна еякулация – роля на опашната кост и тазовата диафрагма;
– и др.

След направена диагностика и идентифициране на областите на напрежение или ограничение в тялото, кореспондиращи със стари травми или емоционални преживявания, остеопатът прилага гореизброените техники. Но винаги напомня на пациента, че е нужно време за Интеграция –  нервната система се нуждае от време за адаптация, макар да е налице усещане за подобрение в физическото състояние и психично облекчение.

Резултати, които се наблюдават от ТЕО в остеопатията

•​Намаляване на хронични болки, свързани с мускулно напрежение;
•​Подобрение на подвижността на тялото;
•​Освобождаване на потиснати емоции и намаляване на стреса;
•​Възстановяване на емоционалния баланс и усещане за спокойствие.

Научна перспектива
Макар концепцията за „емоции, складирани в тялото“ да не е напълно утвърдена в традиционната наука, изследванията в психосоматиката и неврофизиологията подкрепят идеята, че стресът и емоциите влияят на мускулите, органите и нервната система.

Няколко препоръки:

Важно е да развиете изкуството да разпознавате своите емоции и да ги изразявате с думи и действия. Емоционалната интелигентност ще Ви помогне да разбирате себе си и околните. 

Емоционалната свобода и стабилност е свързана и с грижата за вашето тяло.

Слушайте своето тяло, то винаги казва от какво има нужда.

Тялото винаги казва дали сте на правилното за вас място по отношение на работа, общуване с хора, хранене и др.

Помнете, че движението е здраве! Както и в ОСТЕОПАТИЯта основен принцип е подвижността. Доказано е, че хората, които спортуват са в добра връзка със своето тяло и ум, имат настроение и повече енергия.

В Заключение може да кажем, че Телесно-емоционалното освобождаване в ОСТЕОПАТИЯта е дълбоко холистичен метод, който помага на пациента да се освободи от физическото напрежение, но и води до емоционално здраве.