Висцералната памет
Ние се обръщаме към висцера (вътрешните органи), работим с тях и трябва да помним, че нашата работа се отнася към система, която има памет
В нея може да се натрупва напрежение и памет, на които са необходими утилизация!
Висцералната памет съществено се отличава от зрителната, слуховата, моторанта, емоционалната и другите видове конкретни памети, които съществуват. Причината за разликата е, че в нейната реализация участват структури, не чак до там различни от централната нервна система, но преди всичко са автономна нервна система, имаща особена структурна организация и възможност за секретиране на периферни хормони и медиатори, които регулират механизма на нейната памет. 
Кората на главния мозък може временно да изработва връзки от интеррецептори със стомаха, далака, бъбреците, червата, пикучният мехур и други органи. 
Биожизненият, поведенчески опит и опитът на адаптация се оказва нищо повече от импулси, идващи от вътрешните органи
